Български English Facebook

Пета пресконференция

Пресконференцията започна с късометражните конкурсни филми от „Златна роза” 2017. Режисьорът на „Момичето” – Петър Минов, сподели, че искрено се е зарадвал по време на репетициите, когато е видял Филип Трифонов и Марин Янев да си говорят, точно както си говорят в ролите си. Екипът благодари и на продуцентите Георги Николов и Емилия Стоева, които са осигурили всичко, от което са се нуждаели младите творци за заснемането на филма: „Без тяхната подкрепа, филмът нямаше да изглежда така, както искахме да го видим”, сподели още режисьора. „Момичето” е много добър, но ми се искаше да е по-загадъчен” се изрази Люси Дякова от страна на критиката.

Първият пълнометражен филм от днешната пресконференция беше „Дъвка за балончета”. В дискусията начело беше темата за присъствието на деца като тенденция в новото българско кино .

Режисьорът на лентата Станислав Тодоров – Роги благодари на Мая Бежанска, като кастинг агент, която е обиколила много школи, за да намери правилните актьори в детските роли.  „С децата първо седнахме, прочетохме на маса сценария, това за тях е  едно далечно детсво, затова помолих родителите им да им разкажат някои неща за 80-те години. Този филм е личен, много искрен, и заради това вярвам, че ще има близък контакт с  публиката”, разказа още Роги.

Теодора Маркова, част от сценарния екип, сподели че са си разменяли много спомени от това време, което им е помогнало да изградят историята на филма.

Геновева Димитрова:  „Това че няма дори целувка межуд Теодора Духовникова и Иван Юруков е прекрасно, платоническото желание и неслучването много повече интригува зрителя. Двамата са прекрасна екранна двойка, има изключителна харизма между тях!”

Всички присъстващи бяха силно развълнувани от филма на Стефан Командарев – „Посоки”, който българската публика видя за първи път във Варна. Люси Дякова нетърпеливо заяви, че този филм ще остане в българската филмова карта, а дори и в световната.

„Идеята на целия филм  беше да е огледало на това, което се случва днес в тази страна, и този филм е израз  на нашето безпокойство, търсихме максимална достоверност, в сценария и всичките му консултанти, сред които таксиметрови шофьори, криминални психолози и решихме да заснемем епизодите в един кадър, не беше лесно, нито на актьорите , които трябваше да играят и да шофират в реалния софийски трафик, нито на екипа зад кадър.”, разказа Командарев.

Относно операторската работа, всички бяха впечатлени от усилията на Веселин Христов и целия операторски екип, който предаде на екрана усещането за максимална  истинност.

Симеон Венциславов разказа за промените в сценария от първоначалната идея и част от тази промяна се е породила от решението за начина на снимане.

Стефан Командарев е режисьор, който има какво да каже на нашето общество, човек който озарява. Този филм е изваян, той не е само образът на таксиметровия шофьор, той е разраз на българското общество, той е знак на нашето време.

Относно съдбата на „Посоки” Командарев сподели: „Това което вчера казах абсолютно искрено – най-важната публика за нас е българската публика, на 26 януари 2018 филмът ще излезе по кината в България, идеята ни е да се види от колкото се може повече български зрители и се надяваме да предизвиква някакъв дебат, за да можем да се замислим как да излезем от това статукво, защото започваме да го възприемаме като нормално”

„Филмът е изстрелян от сърцето на всеки от вас, затова и влиза директно в сърцето на всеки от нас”, завърши Олга Маркова.

www.zlatnaroza.bg.